Пожарите горещи,
мощни
успях да угася в нощта.
Утихна вятърът,
и черните пътечки
избърсвам най-старателно
с ръка.
В мен още е горещо
и червени са
мечтите, зачертани изведнъж.
Прозрачните въздишки на небето
заграждат ме във бял дантелен кръг.
Как вярвах,
че смъртта не съществува!
Как можех все да съм си аз, жена!
Как счупвах всяка чаша със отрова!
Как лесно си загребвах смях!
В мен още е горещо
и червени са
мечтите, зачертани изведнъж.
Прозрачните въздишки на небето
заграждат ме във бял дантелен кръг.
Мария Канева, 2017