Запълвам глада
по теб
с всичко, което
ми се изпречи.
Претрупани къщи,
искри, цветя
Тонове поезия
и семки.
Животни, светещи камъни,
Религии
Гори и езера
Колкото по-голям е глада,
толкова повече.
Може би трябва да родя шестнайсет деца,
Или да управлявам царство
За да спра да вървя по дънки
с теб в нощта
за ръка
по някакви измислени релси.
Мария Канева