Докато порасна,
ще съм стара.
Докато те разбера
и край.
То, ясно.
Невинна
е повърхността.
Дълбоко под земята
всичко става.
Невидими реки
текат.
Невидими течения
ни замотават.
Невидими любови,
минерални извори,
спят в корена
на нашия живот.
Дори в смеха
едва ще проличи
изпуснат лъч.
Невинна
е повърхността.
Трева, цветя.
Мария Канева, август 2017