Да имам тигър
Денят да хвана за каишката
И да го пусна…
Целувката,
дошла до устните,
да падне като камък
в пух
По теб да се разсипят
мисли смели
и нищо истинско,
и нищо вярно
да не може
да се разбере.
Да имам тигър за каишката
и да го пусна.
И цялата гора със рев да разреве.
И аз да съм свободна.
И да слушам.
Със всичките си части
и сърце.
Мария Канева, август 2017