Лятото царува в мене
със стягащата си тъга,
като любим, който пътува
и все е чакан, и желан.
Желан и чакан,
но по малко
намразван,
като заболи,
че миговете сладки, кратки
кое сърце ще издържи!
Обичам го! Но колко стръмно
пропадам, щом усетя студ
и знам, разбирам,
осъзнавам,
че няма да поискам друг.
Щом бързо си похарчи дните,
настръхвам като полски трън.
Готова съм да ме напусне!
Свободна искам да умра.
Царува лятото във мене
със стягащата си тъга.
Мария Канева, 12 август 2017