Как сладко е да ни обичат
и ако може-да не страдаме,
и ако може-без сълзи,
а с нежно-плашещо закачане…
Да можеше да съм със теб!
Но слънцето не е от вчера.
намята дните като дрехи,
избутва ме в нощта напред,
със кървав залез ме държи,
и ето ме сега-далече!
Как сладко е да ни обичат!
И ако може-без сълзи.
Мария Канева,
2017
https://www.youtube.com/watch?v=dlOGs21mTl8