
Понякога денят е топъл
като ръчичка на дете,
несигурна,
и леко потна,
и силно дърпаща напред.
Когато стисна ден такъв
дори за малко за ръката
в мен всичко придобива смисъл
и бързо си намира мястото.
Изхвърлям кофи със задачи
и се отдавам на топене,
косата си разресвам дълго,
докосвам всичко със ръце.
И как ми хрумва, че съм жива,
че сигурно това е всичко,
и може би ако затичам,
морето ще ме сграбчи с лапи
и ще ме близне
по носа.
Мария Канева, 21.07.2017