Във сън далечен всичко ще задреме-
И острата игла на любовта,
ушила всяка дребна част от менe
И нежната целувка по врата,
от детски спомен, срутен ненавреме
И всичките спестени във сърцето
обичани и милвани лица,
излъсквани и чакани,
стопени…
по-скъпи
след Последната черта…,
просветващи от старите тавани
с обувки, и гердани,
и перца…
И това неописуемо небе,
със всичките си облаци големи
ще ме събуди рязко и ще пита
“Коя си?“, цяло вперено във мен.
Мария Канева, 2016г.
