Остави ме в снега
като малка картина във рамка.
Остави ме сама
без сълзи, без приказване.
Облечи ме в пола,
поиграй си с тегела, с косата.
с тъмен цвят не дълбай
по лицето ми малко.
Постави ме в света
като котка на скут,
като дъжд във гора
-до прозореца вгръб-
-сънна птица-
Остави ме в снега,
в мен е топло,
а тука е тихо.
Остави ме в света.
Като целувка сънна сложи ме
върху белия ден
без сълзи, без приказки.
Мария Канева, 1996
от “Кибрит”1997