Красотата е като хол,
в който всичко е приковано.
И палтото е още на стола,
и обувките-в пръски от кал.
Сякаш някой с ключа ти е влязъл
и е чакал така часове,
на вратата те спира внезапно,
дръпва шала ти, вгледан в теб.
Ти си вече Жена, всичко мина,
“Миг поспри!”, само спри и ела
отразена във тоя прозорец,
с тая лампа, блестяща в тила.
Красотата е като хол,
в който всичко е приковано.
И палтото е още на стола,
и обувките-в пръски от кал.
Мария Канева, 1996
от “Кибрит”1997