Дните, пълни като вълни
лениви,
като устни след сън,
леко, неусетно
ме разтварят
в пясък и сол.
Нищо не остава
след целувките ни.
Само този шум-
чуждоземен, смътен, тягостен;
шум от море.
Мария Канева, 1996
от “Кибрит”1997
Дните, пълни като вълни
17.04.2016Мария Канева