На старата напечена скала,
Над хладната вода,
Над синята вода, която тече,
На старата скала като на пещ.
Да пуша бавно късата цигара
от все сърце.
Да пуша бавно миналите дни
като трева.
Насън е сладък всеки минат път.
На светло сладостта ме претопява.
Във киселия сок на утрото
се впивам като болен във лимон.
Мария Канева, 1996
от “Кибрит”1997