Във меките предели на завивките,
във сънните одеала,
в дълбоката усмивка на деня,
в оная долина.
Във топлите предели на сърцето ти,
по нежните ти имена,
по тоя малък кей над вечерта
и над смъртта.
Мария Канева, 1996
от “Кибрит”1997
Във меките
17.04.2016Мария Канева