Във спазъма на сънния следобед,
в прихлупения ден,
в затворения кръг над мен,
във песните, любими още.
В източения дим на мисълта,
обтегната назад,
в затворения кръг на паметта,
в източения профил на скръбта
и на звука.
Мария Канева, 1996
от “Кибрит” 1997