Черната фея
Имало едно момиченце, което нищо не искало. Разни баби му предлагали сладкиши, една много богата жена опитала да му подари старата си рокля, но то нищо не взимало. Така ли било научено, или просто си ставало така, кой знае. Ту се появявало, ту изчезвало, вършело всякаква черна работа.
Един ден един човек го загледал. Пиел ракия, седнал на една щайга.
– Ела тук. И ти човек стана. Вземи тия пари, купи си нещо. Че то, пред очите ми порасна, а едно шоколадче не съм ти дал!
Момиченцето побягнало, затичало надолу по улицата, пък се засрамило от себе си, седнало на бордюра и премислило всичко. Вече не било дете, та да бяга. Познавало този човек. Всеки ден разтоварвал камиони. Върнало се обратно, покрай канала, но все се заглеждало във водата, в колите, спирало и тръгвало пак. Когато стигнало до щайгата с човека, се мръквало вече. Магазинът бил затворен, но светел.
– Казвам ти, твои са. Все ще измислиш нещо. От колко време се справяш сама. Пък аз – каквото и да мисля, взема, че купя ракия.
– Аз си имам за мене каквото ми трябва.
– Айде бе?
– Ами да.
– Айде, нищо ли не си мечтаеш? Сега аз ти казвам – каквото поискаш, може да стане! Но само един път!
– Да си купиш къща!
– Ех, ти! Аз къща няма да си купя, но и ти си изпусна късмета. Вместо да поискаш рокля…Слушай, от теб жена няма да стане.
– Айде де.
– Ами да. Освен ако…
– Освен ако какво?
– Ами, освен ако не се пробваш за фея, нали феите все мислят на другите да оправят живота.
– Ти тая вечер за фея ли се пробваш?
– Гледай я ти! Слушай. Мъжки феи няма. А парите ще вземеш, защото ти казвам да ги вземеш. Ясно?
Той остави парите на щайгата, изгледа я накриво и си тръгна, а тя се втренчи след него в тъмното.
После взе парите, хвана ги механично, натъпчи ги по джобовете си и тръгна. Вървеше бързо, с подскачане.Сякаш й бяха напъхали в обувките пружинки.
Никой не беше говорил с нея така. Не че разбираше какво става, но ту тичаше, ту пак спираше и гледаше града. Улиците бяха пълни с хора. Две момчета й казаха нещо, но тя не избяга както преди, а се спря и ги загледа право в очите. Те се махнаха първи. Те – първи.Доста време в главата й подскачаше само това. Искаше да измисли нещо голямо, по-голямо от къща, което да може да се купи с пари. Не можеше да стои на едно място.
Парите със сигурност нямаше да стигнат за къща, но можеха да стигнат за кон, или за тигър? Какво можеш да купиш на един мъж, от който си приел пари веднъж?
Но как ще купиш тигър на мъж, който живее под наем?
Скоро нощта изстина и тя разбра, че мисли глупости. Беше малка, не знаеше какво да прави и това беше обидно.Спомни си , че той я попита не иска ли рокля и плъзна поглед по витрините. Имаше всякакви рокли, но нямаше такава, която да струва колкото нейните пари.
Не за такива рокли беше мечтала.
Стана й студено.Сви се до една стена, после се изправи и се прибра.
Денем вършеше същата работа като преди, а вечер обикаляше улиците. Парите мъкнеше със себе си навсякъде. Понякога се заглеждаше в извития му потен гръб, когато разтоварваше поредния камион.Друг път си говореха по нещо, но не и затова. Той нищо не я попита. И по-добре.
Имаше вечери, в които решаваше да се отърве от парите. Но просяците по улиците, които обикаляше, я отвращаваха. Мина времето, когато им заделяше от заплатата си. Имаше един музикант в подлеза, който беше много красив, но свиреше зле. Всеки ден при него седеше по някое момиче, целуваха се, и после идваше друго момиче. Така и парите си стояха по джобовете й .
Когато заплатата й се свършеше, а беше гладна, се чудеше дали и той остава без пари за храна. Мислеше да купи с тия пари много храна, цял камион. Но как ще купиш много храна на човек, който си няма хладилник?
Веднъж чу някаква песен в магазина, като обикаляше да разглежда. Звукът я парализира. Изтича вън, до канала и плака. Откакто взе парите не можеше да разбере себе си.
Искаше да купи всички песни на света, или поне тази.
Но може ли да се купи песен?
Смътно, ден след ден, започваше да иска. Искаше да купи тази песен. /Да. Искаше да купи все пак и тигър./ Искаше да купи касетофон, защото как ще купиш песен на човек, който няма уредба? Искаше да купи една картина, която гледаше с часове на витрината на този магазин, в който се продаваше всичко. Картината беше съвсем проста, сигурно можеше да я нарисува сама, но очите й не се откъсваха – там имаше две – три разкривени дървета, някакви звезди, направени от точки, къщичка с прозорец, който свети. “Оставил си е ръцете”, опитваше да не я харесва, но я харесваше и усещаше, че си оставя сърцето.
Но как да купиш картина на човек, който вечно се мести?
Веднъж изпита непреодолимо желание всичко да му разкаже. И за тигъра, и за песента, и за момчетата, които си тръгваха вече първи. Търси го цели три дни, от сутрините, когато ръцете й измръзваха, до късна нощ, когато свършваха представленията в театъра.
Най-после го намери край канала, седнал на една щайга, мрачен и груб.
– О, феята още ходи с черната рокличка като Пепеляшка. Как си.
Очите му бяха червени.
-Пия ракия.
-Какво? Това ли правиш с онези пари?
Гърбът му настръхна и стана още по-груб.
-Ами какво друго. Свърших ги почти всичките.
-Лъжеш.
-Защо да те лъжа. Ти ми ги даде да ги правя каквото си искам.
-Как да повярвам, че ти се пие ракия? На теб?
– Че на теб как ти се пие.
Тя взе да се смее на глас, като голяма жена. Не можеше да познае себе си. Искаше да го удари, да го обиди до смърт. Как да купиш нещо на човек с такива червени очи, седнал на ръба на канала като просяк, с мръсна бутилка от ракия в мръсните си ръце!
Колкото по-болно й беше, толкова по-необикновена ставаше.
– Искаш ли да видиш колко ракия мога да изпия? ВСИЧКО вече мога да правя. Думата “всичко” каза бавно и втренчено и се усмихна така, както го правят ония уморени жени, които печелят пари от това.
Той се надигна и я удари. Ритна щайгата с бутилката.
Тя не можеше да спре да се смее на глас, сякаш в нея имаше сто, хиляда жени, които трябва да се преборят с последния мъж на света.
Наведе се, взе бутилката и пи. После тръгна към него; смееше се и го гледаше. И той я гледаше, отстъпвайки, после напсува и и обърна гръб. Тя виждаше как тоя гръб върви край канала, залитайки, после очертанията му се размиха в тъмното; вече нищо не се виждаше. Не можеше да диша.Сърцето й блъскаше. Някъде от тъмното се чу пияния му глас:
-Черната фея! Вижте я нея, черната фея!
Тя ритна щайгата точно като него, и сега вече опита ракията му сама, нарочно, защото искаше. Първият път като го направи пред него я заболяха устните. Но сега е друго. Сега иска да пие точно като него. Уплашено стана, пусна бутилката в тревата и тръгна по канала.
Не разбираше себе си, но беше доволна от себе си. Истински доволна. За пръв път. Да, всичко беше много объркано и лошо, но тя успя да защити нещата, които искаше да купи.
Как да защити него- още не знаеше, освен, че може. Колкото всички жени на света.
Тази нощ не го откри. Не го видя и през деня, при камионите. Чудеше се къде живее. Казваше си, че не трябва да се предава, но паниката се наливаше в ръцете и в краката й, когато работеше, а работеше много. Повтаряше си, че е голям, истински мъж и ще се справи. помнеше потния му гръб. Нощем бродеше сама край канала. Хората се изсипваха от театъра и за секунди се смесваше с тях. Очите й лютяха до смърт, но не можеше да спи.
Парите даде на една жена с чанти на спирката, с която се заговори.
Притичваше край всеки камион, спрян за разтоварване и докато не разгледа всичко, не почваше да диша. После чакаше следващия.
Като си взе заплатата, реши да се махне. Хващаше се на работа все на места, където е шумно, има магазини, сергии. След месеци й остана само навика да забелязва първа пристигащия камион, да задържа погледа си за минута – две, без нищо да вижда.
Беше вече достатъчно голяма, за да знае, че всичко, което искаш, може отведнъж да ти опротивее. Също и, че когато чувстваш, че си истински прав, съвсем не си.Че мъжете, които разтоварват тонове цимент, са като стъклени чаши отвътре.
Миеше ръцете си дълго и упорито, а когато си почиваше, седнала на някоя саксия от камък, гледаше само в мръсните ръце, стиснали халби с бира.
Вече си купуваше доста рокли, решеше плавно косата си и се оглеждаше по витрините. Това беше поредната работа, която трябваше да се свърши.
Черната рокля изхвърли. Когато искаше да предизвика съдбата, да му отмъсти, си казваше, че един ден ще вземе да стане наистина ТАКАВА жена. От това й олекваше, точно както в оная вечер, когато пи.
Един ден заскита по старите места и изчака да свърши театъра както преди. Някакъв пийнал артист се лепна за нея и представяте ли си, й говореше , че била толкова красива и съвършена, а освен това, забележете, че от НЕЯ щяло да стане прекрасна майка. Това я разсмя така, че се смя на глас, със сълзи, и се смееше на това , колкото пъти си го спомнеше. Не беше смях като смях, но все беше нещо.
***
Той най- после си купи един таван, през две улици; зареждаше другия магазин в квартала с малкото камионче на един приятел, скоро щеше да изплати и него.
Оттогава не пиеше и никога не стъпваше на улицата край канала, дори ако трябваше да обикаля с камиона през най- кривите улици и да изчаква задръстването сутрин. Мразеше жените, особено по- младите и живееше с една продавачка на хляб, която имаше доста голям син, който му искаше пари, и той му даваше. Работеше много, бръснеше се в неделя и ги водеше на сладкарница. Беше доволен, че най- после работи за себе си и че може хубаво да ги почерпи. Не му пукаше дали го харесват; виждаше, че им е необходим и това му стигаше.
Казваше, че някой ден здраво ще се насвятка.
Мария Канева-Донева, Април 2000
От “Приказки за удавници” 2000
Публикуван в “Съвременник”, бр.4 от 2003