Свещта не е запалена,
така е съвършена.
Със бледото си тяло,
със късия конец,
И вечерта,
по краищата разтопена,
но още гостите не са на път…
и всичките желания, които лепнат
там, в края, по ръба
на свършилия ден,
и стpъмната стена на Тъмното отвън,
и дрезгавият страх,че те не идват,
че няма да се случат Всичките Неща..,
притихнали във тъничкото тяло,
във малката уста.
Мария Канева, 2011