Писмо в бутилка
Започвам да пия от сутринта-
небе с лед,
блъснати коли.
Към обед правя
слънчеви зайчета,
но напрежението боли.
В пет вече се прибирам,
наливам си джин.
Денят минава през мен
и ме разбива.
Не мога да го преработя
като човек.
Нещо като цироза-
на сърцето.
Почва с четене на книги.
Мария Канева, 1998