***
Душата ми е пълен
гъсталак.
Трева до шия,
и неокосено…
Какво се крие в нея
няма как
да знае някой,
даже да опитва.
Треви горчиви,
пръснати цветя
и всичко иска дъжд,
напред се бута,
под парещото слънце
на скръбта,
че толкова за кратко
ще сме тука.
Мария Канева, 07.07. 21