***
Душата ме боли
за още.
Като през пукнато стъкло
желанията се изплъзват лекичко
навън,
и сякаш
все едно е.
Душата ме боли
догоре,
като в бутилка е затворен
цял свят искрящ, опияняващ,
но някой друг ще го отвори.
А аз ще легна на тревата,
щурец във хора на щурците,
следа в следите на животни,
вода в дъждовната вода.
Мария Канева
10.04.21