Ще минат много зими
в пелени,
в неясен плач без думи,
без утеха,
с разхвърляно размахани ръце,
преди
сърцето ми
да каже нещо.
Но думите му
няма да тежат
и няма да са трудни за преглъщане.
Тих изгрев,
кратка роза,
капка кръв…
и устните-свободни
за целуване.
Мария Канева, 2015