Днес стана дума кой в кого бил влюбен…
Важното е с кого почти “избягах”. Като бях много малка, живяхме няколко години в Димитровград. В Хасково имаше цирк, гостуващ, афишът беше с някакъв батко Робертино, ездач на кон. Много хубав. Аз взех да настоявам да ходим, татко взе билети и така. Разпитвах за всичко, като поглеждахме с батко цирка отвън, къде са конете, къде акробатите… Реших в деня на представлението да обявя, че се омъжвам и заминавам с Робертино, не по-рано, за да не ме заключат. Никакви съмнения не съм имала, че Робертино ще ме вземе за жена, или че трябва да го предупредя поне какво съм намислила. Докарах се с най-хубавата си пелеринка, събрах си най-необходими дреболии в една чантичка (не трябваше да е много, че сме на кон) и наум се сбогувах с майка, татко, баба и батко. Най-много исках да взема с мен баба, но нямаше как. Скъсаха ни билетите, намерихме си местата и аз изчезнах. Измуших се в суматохата, намерих отзад конете и Робертино (веднага го познах) и го помолих да ме качи на коня, сякаш той ЗНАЕШЕ ВСИЧКО. Той ме попита нещо на чужд език. Аз казах ОК, да, аз съм Мария. Той поговори със свой приятел и ме качи на коня,като много внимателно ме държеше и се смееше. Аз сияех. Точно така си го представях! Само чуждият език ме изненада. И точно се чудех дали веднага тръгваме, дойде чичко милиционер и разплаканата ми майка. И това беше собствено и всичко, както казва Даниил Хармс.
Снимката е от тоя период, може да се види колко голяма съм била. See less