Сън
Директно
през очите
на котката,
през формата
на чертите ѝ
на сфинкс,
през плавния ѝ
извит
гръб
на хищник.
През тънкото писукане
в дъжда.
През пръстите
на протегнатата
трева,
стапяща в шепата ми
брилянт,
като я допра.
И също през усмихнатото слънце,
затънало в мъгла –
чаршафи и възглавници,
пух и пера,
и цялата грапава доброта,
и през стените,
които ме обграждат,
и през ключа,
свил края в безкрай,
който щраква
и те изпраща,
за да идваш пак.
Мария Канева, 14 ноември 2020