Щом няма да е щастие,
не искам.
И нека да е
рязка
пролетта.
По малките пътеки
ще просветва
разкъсана от слънцето
вода.
Във новите цветя
ще влиза
шумно
потънала във себе си
пчела…
и нищо никак
няма да ми стигне,
и всичките въздишки на света.
Мария Канева, 2013