***
Да легна по гръб във тревата,
от слънце
и песни
обляна,
навсякъде
да е лято,
а в мен да е
тихо
и
хладно.
И всичките стаи
в душата ми
да зяпат с
прозорци
големи.
И бързи уплашени
лястовици
да влитат внезапно
във мен.
Как целият въздух
издишан
препуска
като дете,
щастливо и босо
за малко,
за малко
преди
да се спре.
Целувам и плача,
умирам.
Щастливи са всичките жаби,
щурци, скорци и животни,
които
провеждат с телата си
тока на вселената
просто ей така.
Мария Канева, 25.07.2020