Photo: Alain Laboile
taken from kovac joco
***
Тъгата се натрупва като прах
във къща,
обитавана от хора.
Така голям за мен
е този страх,
с мечтата му,
разтягаща света!
Стоя като откъсната минута,
която часовете ще догони,
излегната по гръб на сламата
в последния вагон
на вечността.
Китарата живота нарисува.
Напълни хоризонта
със истории.
Усмивката ми детска само следва
човешките ръце
на китариста.
Мария Канева, 21 януари 2020