
Чувство
Толкова е мило,
че от сладост
чак сърцето
да те заболи.
Да ти липсва,
но пак
да се радваш,
както в истинските
детски
дни.
Във съня ти
да ти се усмихва,
да блещука кротко
като лъч
и едва когато се събудиш
да се пъхне бързо в куп неща.
Да е сякаш вечно,
без да бъде.
То е огън,
но гори без теб,
то те храни,
но не му признаваш…
вечно скрито,
вечно без да е.
Толкова е мило,
че от сладост
чак сърцето
да те заболи.
Ще умреш като трева,
като изгубен ключ,
само то ще си остане в тебе.
Мария Канева, април 2019
снимка: взета от Александра Иванова