***
Някой хвърли по стъклото
камъче,
някой на сърцето ми
почука.
Сбутана, във тъмното затрупана,
радостта издраска
и избухна.
И сега играят по тревата
и търкалят спомени годините.
Вчера, утре и
„Какво ще стане с нас…“ –
думи изветрели,
без душа.
Мария Канева, април 2019