***
Всяко нещо иска въздух,
време.
Може да разцъфне изведнъж,
Но сънят подземен трае зими.
Коренът яде, за да расте.
Коренът пътува, без да иска.
Разговаря с долната земя.
Хваща с трепет всяко живо нещо
и го пази, както баба-свещ.
Няма име стръмният копнеж.
Тегли ни надолу, без да гледа.
Сляпа, пълна с чувство,
Любовта
търси да усети само пулса.
Няма тук абстрактна красота.
Тук вибрациите се пресрещат
Няма думи, няма светлина
Просто ритъм,
за живот надежда.
Всяко нещо иска въздух,
време.
Може да разцъфне изведнъж,
но сънят подземен трае зими,
дълги зими, пълни със копнеж.
Мария Канева, декември 2018
picture:taken from Eleni Eforakopoulou