
***
Край печката,
с нарязаните дюли,
с примижващото куче до крака,
със мъркането на поне две котки,
със пръснатите листове във кръг.
Не искам да чета,
а да мечтая.
Не искам да умирам,
а да спя
и в сънищата бавно да блуждая,
опитвайки от всякакви неща.
Вкусът на всичко, за което вчера
си казвах: „Утре!“, преди
утре да е тук.
Но утре просто никога не идва,
То пак отива в „утре“ с някой друг.
Запича се коричката на кестена
и някакъв небрежен саксофон
в душата ми си прави магистрала,
а аз стоя…и просто се оставям.
Мария Канева, 17 November at 19:49 2018