***
Заинатявам се да бъда тъжна,
когато съм.
Затворен да остане куфарът.
Обичам сенките
и зимните студени дни.
Тревожните очи са толкова човешки.
За малко ще съм жива тук.
Запазвам си вкуса на мокрите листа,
на чакането с дни, с минути дълги,
в които се решават толкова неща.
Кое да нацелувам по-напред-
ръцете, с нежната им геометрия,
сърцата, с детските им страхове…
и времето изтекло.
Мария Канева, октомври 2018
снимка: Mila Vasileva