
Как искам зимата да дойде!
Да ме притисне със снега,
да ме обвие като буба,
дъхът ми
да струи
едва.
Да ме облъхне
с леден вятър,
със свежест,
остра като нож.
Да угаси от раз мечтите,
на раните – коричка лед.
Че жилото им е голямо.
И като въглен, и пчела.
Не мога да ги различа.
Като заседнала стрела,
която пазя,
и изваждам.
Мария Канева, септември 2018