Ще съм щастлива,
но бавно,
както го прави дъжда.
Както се чака слънцето,
ако е мокра нощта.
Както ме мъчи мелодия,
чута от някой прозорец,
счупена пред мен,
както напразно те търся
не в правилния
ден…
Спри паралелното време,
то ми взима
любовта.
Обери с ръка тия паяжини,
сгради
и
неща.
Мария Канева, 2014г.