Няма нищо, което
вече да се отнеме.
По реката се носят
пръчки, клечки, гнезда,
нежни бели дантели,
малки черни перца.
Всичко свърши, щом
слънцето
снеговете си дръпна
и напече жестоко,
и до дъно отпи.
Как красиви ще бъдем
черни в яркото лято,
подкопани отвътре
от сълзи
и вода.
Мария Канева, 2015