Мария Канева

***

Млякото се прави
във оборите,
в дните мрачни,
в кал
и с тънък вятър,
който през прозорците
минава
и душата
драска
като коте.

И какъвто и да бъде шоколадът после
и
луксозните бонбони,
нежно
опаковани,
истинското мляко
има вкус на топло,
чак от детството
запомнен.

Вкус на живот.

Мария Канева, ноември, 2019
Photo: Pia Rautio

снимка:Mustafa Seven

***
Събрахме си дрипите,
ценните камъни
и сълзите пръснати
в шепа.

Събрахме, завързахме,
скрихме,
потулихме,
и ето ни-нови и весели.

Блещука росата,
разнежва ни вятърът,
и скоро животът
ще свърши.

Зад нас се търкалят
мечти-
златни прътове
и удрят ни все
през лицето.

Каквото можахме-можахме!
Издраскахме!
В следата ни няма ръждиво.
Боля, но ще спре
А и залезът идва
с прегръдка сърдечна на живо.

Мария Канева
13.02.2019г.

We’ve gathered all our precious rugs,
The priceless stones,
The tears sprayed
In cupped hands.

We’ve gathered all, we roped, we hid,
Here we are-brand new and full of joy.
The shimmering dew,
The gentle breeze,
And all life soon will be gone.

Behind us Dreams are
rolling –
With their golden rods –
And hit us in the face,
We used to it, as always.

What we could do- we’ve done!
We somehow climbed it up.
There is no rust traced behind.
The pain still stays, but it will stop
Here is the sunset, that’ opening
Its huge live hug.

***
Прегърни любовта,
все едно се е случила,
все едно е билá,
тежка, цяла, прочувствена.

Все едно вече всичко
е изпито докрай
и с пияна глава
обожаваш света.

Разходи се във дните,
в които си цял,
и от мъничко болка
изтръпваш до бяло,
и от бърза целувка
летиш над града.

Прегърни любовта,
все едно е заспала,
все едно е пропуснала
точния влак.
И сега там на гарата,
в белия сняг,
някой някого винаги
с нежност ще чака.

Мария Канева, 2018

***

Одраскаха душата ми
красивите неща.
Те с мене поиграха си.
И да, щастлива бях.

Одраскаха душата ми
копнежите по здрач.
И тежко инфектирана,
и безразлична, бях.

Като ранено коте
в дъжда
под някой храст
днес благославям лятото
и любовта прекрасна.

И всеки поглед, хвърлен,
изпълнен със живот.
И крехката ни твърдост,
И „не“-то
от любов.

И нежните очи,
Загледани далече
в мечтите на душата,
в оная светлина
която все затискаме
направо със ръце…

Изгаряйки безстрашно,
невежи, съвършени.

Мария Канева, 4 февруари 2018

***

Такава мекота и нежност
на въздуха,
като в гласа
на някой, който
е бил лош,
на някой, който си обичал,
но си отблъснал
от любов.

И ето-този ноемврийски
и мрачен ден
ме разтопи,
когато не очаквах нежност,
нито цветя, нито звезди.

През облаците тъмни, слепи
как просто ме пое в ръце,
със въздуха си мек превзе ме,
отнесе ме докрай в нощта.

И как не искам да умирам,
и колко жива съм била!
И как вълшебни са дърветата
с разделящите се листа!

Мария Канева, ноември 2017