***
Въздухът ме задушава
с меката си красота.
Сякаш всичко е напразно,
щом не се отдам докрай.
Сякаш че убивам, правейки
куп неща, различни от
дишане,
и обожаване
на нюансите
в звука.
Говори ми, или скърцай
с зъби, с мъничка трева!
Разгърни я тая страница,
пей ми, за да не умра.
Мария Канева, октомври 2019