Кратка песничка
Ще ми дадеш усмивка,
морето-за разкош.
Две-три по-бързи крачки
и дума-за разкош.
Ще ти подам филийка
на огън-за разкош.
И дълго ще стоя
във коридора тъмен,
безмълвно
за разкош.
И някъде в съня си
Ще станем много близки
като деца в гора.
И с първата мъгла
ще се стопим безкрайно,
със изгрев-за разкош.
Мария Канева, ноември 2018