***
Тънката игла на болката
и конецът
на любовта
разказват истории
от края на света.
Ние сме вече
хванати,
всичко ни е
изтъкано,
портретите ни
няма как
да напуснат
плата,
няма как да избягаме,
няма как да размотаем
каквото е намотано.
Тръпчинките,
шията…
Цялата душа-
Вече е изпята песен,
която обикаля…
И като много се затъжиш за мен
се разходи по улицата в дъжда.
Някоя стара цигулка
ще ме сложи на фокус
точно там в сърцето ти,
където бях.
Къде ти е китарата.
Мария Канева, септември, 2017