Тънка хилава тревичка,
бледо резедава с жълто,
след изнудващата зима,
след безскрупулния лед.
Пазя я, вися до нея,
клекнала като дете
и я виждам по-червена
от порязани ръце.
Тя ще изведе за мен
кръглото сърце на слънцето.
Тя е кратката целувка,
идваща веднъж.
Мария Канева, 2011