Във хладния здрач
като резен на диня,
в резливия хлад
след стопения ден,
в прозрачната чаша
китарата влиза,
влиза в мен.
И всички мистични дървета
се сплитат
-грижовни ръце-
край малкия огън,
който кротко
почва
да расте.
Може да подариш нещо,
ако искаш.
Може да заминеш далеч.
Каквото поискаш
става сега,
веднага.
Тук е
центъра на света.
Мария Канева, 2011г.