***
Събуждам се, и въздухът
е вкусен.
Изсипвам се във мократа
трева.
Да можех да съм
пиле,
коте,
куче,
да се търкалям,
и да изпищя.
Да можех във дървото
да се хвърля!
Да се заровя
в бледи цветове!
Но явно див човек съм –
как изящно
подушва клонче котето
с носле.
И толкова пчели
едва пристъпват,
танцуват,
с пируети…..-
тържества!
Едва докосват с тихичко жужене,
и после се оттеглят със поклон.
Кръвта на котката ми е по-синя
от мойта
днес.
Как нежно на ръба
на покрива стои,
извила шия,
застинала на нота от Шопен.
Разпъната от красота отвътре
е сякаш всяка стъпка,
всеки тон.
А аз съм тромав и двукрак човек.
Готова да почупя всички клони,
тревата да навия на руло,
цветята да наскубя…до едно!….
………………
27.04.2020
Photo:Alain Laboile taken from Kovács Jocó