Слънцето хвърля
чорапи във стаята,
слънцето мята
прах по земята,
връзва ръце,
развързва пердета…
иска да свети
до смърт.
Парчета от мен
остават спасени
във ъглите тъмни
със мисли студени,
във ъглите тъмни
със мисли за теб.
Мария Канева,2011
Слънцето хвърля
чорапи във стаята,
слънцето мята
прах по земята,
връзва ръце,
развързва пердета…
иска да свети
до смърт.
Парчета от мен
остават спасени
във ъглите тъмни
със мисли студени,
във ъглите тъмни
със мисли за теб.
Мария Канева,2011