В заспалите полета
пристъпва като принц,
безшумно
и великолепно,
от сърце.
На капките коронки
изпуска по главите,
разхвърля цветове
по бледите треви,
в очите ми разпръсква
сълзи, сълзи, сълзи…
И толкова директно
без думи,
без ръце,
прегръща
ми душата,
целува
по устата.
Мария Канева, 2015