След празника всички завеси
са изпрани.
Ухае на кафе.
Усмивката още
си стои там,
но вече не е.
И някаква неутешима тъга
прави душата ми
пак дете,
и сладките неща
са забранени.
Мария Канева, 2011г.
След празника всички завеси
са изпрани.
Ухае на кафе.
Усмивката още
си стои там,
но вече не е.
И някаква неутешима тъга
прави душата ми
пак дете,
и сладките неща
са забранени.
Мария Канева, 2011г.