Разсипани във тъмното неща.
Усещаш ги, когато ги настъпиш.
И цялата топлина на деня
се връща.
Захвърлени във нищото желания,
тъй малки, на парченца
и не цели,
напукани от тайна светлина
и като глътки влизат в мен.
Мария Канева, 2011
Разсипани във тъмното неща.
Усещаш ги, когато ги настъпиш.
И цялата топлина на деня
се връща.
Захвърлени във нищото желания,
тъй малки, на парченца
и не цели,
напукани от тайна светлина
и като глътки влизат в мен.
Мария Канева, 2011