Расте и напира-
река
наводнена.
Расте
без причина,
руши
с чужди сили,
дошли отдалеко,
дошли
без да искам!…
Обувката малка
от някакво лято,
в която се спъваш
сега
на тавана
е сняг стогодишен,
отгледан в съня,
заседнал с години,
стопен изведнъж.
И ти-тъй голям,
разсъдлив
и облечен,
и знаещ, и можещ,
се суетиш,
с усмивка протрита
от детските дни,
и даже не искаш
да спираш сълзите,
окъпан от радост,
неземен,
щастлив!
16.06.2020
Мария Канева
картина:Олга Григориева-Климова