Прегръдките
и нежността
и хващането
за ръката
усещам като одеяло
дълбоко някъде в съня.
Душа душата ми пресреща
за миг
и после
се топи,
и как, защо
кога, какво е –
това са стъпки
без следи.
Но за сърцето ми пътечка
направена е
във деня.
Вървя, чета,
треви разглеждам,
обгърната от топлина.
03.08.2018
Мария Канева