Потопена до глезен във вар,
тази бяла стена
все тук чака.
Мина мъж
и издраска с ръце
нещо кратко.
Мина дъжд
и накисна лицето и
гладко.
Потопена до глезен във вар,
тази малка стена
все тук чака.
Мария Канева, 1996
от “Кибрит”1997
Потопена до глезен
29.03.2016Мария Канева