***
Попивам като с памук
душата,
че се разлива навън.
Хващам коте,
пускам писмо,
стискам и мачкам
лист от роза.
Не мога да накарам
мъчното да спре,
нито да престане
възхищението…
Като малка локва
на пътя
ще се изпаря,
някой ден силно
като напече.
Мария Канева, 27 май, 2020