По някога боли така,
сякаш съм стъпила неволно
на много тъничко стъкло.
И ето целият роман
с искрите,
с нежното замайване
ме грабва като хубав филм
в прегръдките си на любим.
Все още куцам като фея
на пръсти, за да съм красива
и някой ден ще съм си минало,
ще бъда здрава, топла, жива.
Мария Канева, 16.03.2023
