Под хладните дървета има още
следи, издраскани в калта,
и всичко, вече свършило в нощта,
за мен едва сега започва.
Изписква птица, стресната насън.
И моето сърце ще се разкъса,
извадено на дневна светлина,
измъкнато от свойта пещера,
изтръпнало
пред ласкавото слънце.
Мария Канева, 2011